Vasil & Emma

Преди повече от десет години невинното обаяние и неподправена емоция на млада девойка се сблъскаха с обаятелния чар, ум и одухотвореност на красив младеж. Всичко започна с едно кратко запознанство на летището – място за емоционално довиждане и дългоочаквано завръщане, за трепетно посрещане, сълзи от радост, цветя, културна пъстрота.

Като предзнаменование беше тази първа среща.

В началото се засичаха почти единствено на летището за “довиждане” или “здравей”. Докато Ема живееше в чужбина, животът на Васил се формира в България, където той беше заобиколен от любима, приятели и семейство. Но с всяко ново “здравей”, с всяка повторна среща, всяко завръщане, връзката ставаше по-силна. Васил с усмивка виждаше как младата девойка разцъфва в красиво цвете. Ема разказваше за преживяванията и успехите си, за живота там – далеч, за мечтите си, за мирогледа, който развиваше през годините на студентстване. Тези разкази често се превръщаха в беседи, в идейни проекти, интелектуални спорове, танци и караоке, в съкровени разговори… Споделяхa си всичко. Васил беше онази духовна подкрепа и топла прегръдка, която Ема не можа да открие никъде по света – мекото спокойствие на гласа, умният поглед и уверената усмивка, че всичко ще бъде наред, дори в най-трудните моменти.

Телефонни разговори, видеовръзки, хиляди писма…

Живееха в двата противоположни края на Европа, а бяха неразделни. Непрекъснатият контакт ги извая като най-добри приятели. Английският стил и Оксфордска аналитичност на студентката се съчетаха с интелекта и творческата стихийност на пианиста. Осъзнаха, че са станали повече от приятели.

Ема – с детска неподправеност, звънък глас и нестихващ устрем; Васил – с уверено спокойствие и обаятелен ум.

Затова и ни нарекоха Тузаря и Хлапето.